Показват се публикациите с етикет пенсионери. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пенсионери. Показване на всички публикации

събота, 20 юни 2009 г.

Проблем с кучета? Какво да правим...

Тук не става въпрос за това дали обичаме или не кучетата по принцип. Факт е обаче, че по някога те стават изключително агресивни, а когато глутницата е по-голяма и сравнително опасни - особено за беззащитни хора като майки с деца, пенсионери, или дори вас, ако например ръцете са ви заети с торбичките от супермаркета. В случай, че пред блока ви се образува подобна глутница и забележите, че често страдат невинни хора, било то от лай или опити за нападение, това което може да направите е да съобщите за проблема на Общинско предприятие "Екоравновесие".
Полезна информация има в секцията Често задавани въпроси на въпросния сайт. За да имаме наистина полезно гражданско общество е добра идея всеки да даде своя дори и малък принос за това :-P

вторник, 9 юни 2009 г.

За топлата вода

Изглежда много присъща характеристиката на българския етнос да се оплаква. Много по-лесно е да порицаеш някой, вместо да свършиш дадена работа. За съжаление и аз съм засегнат от тази черта.
Наскоро ми се случи познати да се оплакват, как не били разбрали за датите на спиране на топлата вода в техния квартал. Обикновено се лепят уведомителни бележки на входовете със съответните дни, когато няма да има вода. Обаче тези бележки я някой ги погледне, я не.
Затова предлагам бърз и лесен начин за всички с достъп до Интернет предварително да се осведомят за спиранията на водоподаването в техния район.
Справка за спирания на водата в София може да се направи от сайта на Софийска вода АД тук. Публикуваните към момента планирани спирания може да се видят тук. Ако се регистрирате за съобщения ще получавате писма с предстоящи планирани спирания директно на пощата ви. За топлата вода за момента няма възможност за абонамент и трябва да се следят новините на сайта на дружеството с най-старата топлофикационна система в България „Топлофикация София” EАД.

четвъртък, 5 март 2009 г.

Защо се провалиха българските безплатни вестници

В често несправедливо охулваната страна Република Македония, знам за един безплатен вестник кръстен Шпиц. Той се разпространява заедно с вестник Време и до колкото ми е известно по други канали. Между впрочем Време е може би най-евтиния вестник в Република Македония. Поради това, че не се предлага по улиците няма да видите Шпиц да се въргаля заедно с другите боклуци. Поне в Скопие и Охрид, не съм попадал на такива гледки. Изданието е напълно професионално направено и не изглежда по-лошо от македонския Дневник и останалите им вестници. Има новини, анализи, коментари и всичко останало, което намира място във всеки един вестник. Именно затова смятам, че е бъдещето на безплатните вестници. Добри анализи, полезни коментари, интервюта, колонки на уважавани люде и все по-малко на брой новини. Въпреки че вестникът е създаден като носител на новини и идеи в днешно време с телевизията, радиото и Интернет, ако се осведомявате за новостите от вестници, то все още живеете в миналото. По-скоро полезните съвети оформени като справочник, малките обяви и наистина добрите анализи си заслужава да се четат, защото повечето новини са остарели още с предаването им в редакцията.
Пожелавам успех на всички бъдещи безплатни издания в България, защото усилията си струват. Ако обаче искате да видите как се прави сериозен безплатен вестник отидете събота и неделя на разходка в Струмица или Скопие и просто си купете Време, за да се доберете до Шпиц. Тази своеобразна критика на безплатните издания е лично мнение, и не задължавам никой да я чете или коментира. Както и не е написана с цел да обидя някое от тях. Личното ми мнение е че под слънцето има място за всеки, който си го заслужи.

За безплатните вестници

Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш? Задавам си този въпрос отново след спирането на "Градски" и промяната на излизане на графика на "Вестник за Люлин" от седмичен на месечен. Всъщност последния брой на "Вестник за Люлин" който ми попадна след нова година е точно един.
И така за какво става въпрос. Целта и на трите издания "Вестник за Люлин", "19 минути" и "Градски" е да представляват модерен безплатен вестник, който достигайки до огромна по размер потенциална аудитория да започне да печели от реклами. До тук обаче свършват и приликите.
Основната идея на "Вестник за Люлин" според мен е много добра - да се дава полезна информация за един от най-големите квартали на столицата, всъщност още два - Модерно предградие и Филиповци, които са със сходни проблеми. Опитите за създаване на мини общество с членски карти и талони за отстъпки също са добра идея, както и конкурса Момиче на месеца ;-) Това може би е и най-успешното издание за мен от гледна точка на нишова насоченост спрямо конкретна целева аудитория. За съжаление само ентусиазма не позволява създаването на качествен продукт. Елементарния стил на писане и начина на представяне на част от проблемите определено дразнят. Въпреки това се надявам именно това издание да продължи да съществува и да се развива успешно и за напред, защото е с наистина свежи идеи.
19 минути определено не отговаря на името си. Прочитането му става още по-бързо и ако не смятате да решавате судоку или кръстословица не знам дали си струва да го взимате от местата за разпространение. Реално това издание представлява безплатна версия на Шок/Шоу с тенденциозно написани новини в папарашки стил. В което няма нищо лошо, стига разбира се да сте почитатели на такъв тип медия. Интересни са страниците със съвети за пазаруване, които обаче за съжаление повече ми приличат на чиста PR акция на определени магазини, отколкото на реално и обосновано сравняване на цени и стоки.
Градски беше най-сериозния и възхваляван проект. Създаден от групата издаваща любимите ми Капитал и Дневник, идеята му беше да бъде Вестник 2.0. По аналогия на Уеб 2.0 където социалните групи творят съдържанието. Проекта започна преди години първоначално като сайта Metropolis, след това се разви в "За града" заради проблем с името и накрая стана Градски, след като е било взето решението статиите от сайта да се оформят и издадат като хартиен продукт. Наистина изданието беше с професионален дизайн, а рубриките списвани от Ники Кънчев, Бойко Борисов (дали наистина е бил той ) и други популярни личности му носеха една префинена елегантност пред останалите. За съжаление дали поради кризата, или нещо друго в момента изданието, което изглеждаше най-стабилно финансово изведнъж се оказа нерентабилно и спря да излиза.
Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш ? Отново се питам и все още не мога да си отговоря смислено. Когато платиш за нещо, дори то да не си струва си склонен да му приписваш положителни качества, само и само за да не изглежда, че си се минал. Когато обаче не е необходимо да се плаща, критиките и кусурите за намиране са много по-жестоки и очевадни. В България все още няма достатъчно развита култура за оценка на предлаганите ни продукти и услуги. Затова и рекламните и PR агенции са в разгара си чувствайки се в Дивия Запад, където те определят правилата. Затова и безплатните вестници се превръщат в утеха за клошарите. Виждали ли сте как хората взимат по купчина вестници. Как те свършват за отрицателно време. Как след това по улиците хвърчат останки от различни броеве, в които все пак е вложен известен интелектуален труд, за да бъдат създадени.
Продължение по темата защо се провалиха българските безплатни вестници тук.

неделя, 13 април 2008 г.

Пензионерски трендови

Винаги съм се чудел, какво бих правил, ако имах достатъчно средства и необходимото време за почивка. Най-вероятно нещо напълно безполезно. От доста време в главата ми се върти мисълта за усамотение на някой тропически остров или планински български курорт (Сапарева Баня звучи ОК) с достатъчно мощен компютър и неограничен достъп до мрежата. Единственото което ми е необходимо в такъв случай е една безкрайна игра от рода на Цивилизацията.
А какво бих правил ако стана пенсионер и едва тогава тази част от мечтата има истинската опасност да се превърне в реалност? Ами отново същото ще си седя в пенсионерския апартамент, с мощен компютър и интернет, ще излизам колкото да разхождам и правя гимнастика (не за друго но се надявам сметките да си плащам по интернет, както и да си поръчвам храна, дрехи, дискове с музика, и други пенсионерски забавления директно от там).
За някой съвременни пенсионери това вече не е нещо нечувано. Хората в златната възраст имат реалният шанс да преоткрият младежките забавления посредством компютърните игри. Някой от тях дори го правят.