Разочарованието да направиш стилен и полезен подарък на любим човек, ме сполетя и мен. Става въпрос за Ритайл Салюшънс България и техният продукт USBheart 4GB, който реално не работи. Това разбира се не е техен проблем защото никъде на рекламният сайт не трябва да пише продукта рекламиран като колие флаш памет, че трябва да работи като флаш памет. Възможно е и те да са излъгани след като открих че и други клиенти са пострадали по същият начин. Например да са купили дефектна партида USB сърца. Това което не разбирам обаче е защо се опитват да я продават за 40 лева или за 10 лева с отстъпка (USBheart 4GB в Grabo.bg) (цените са без доставка) при условие че подобни боклуци при това работещи струват по $2 в Интернет.
Следващият път ще чета доста сериозно условията на всички носители на информация, които пазарувам и подарявам. Не напразно в близкото минало на дисковете на Verbatim пишеше доживотна гаранция. Последно такава съм виждал на Transcend памети.
С две изречения - не си купувайте USBheart или поне 4GB версията му защото е твърде вероятно да са бъгнати. Не съм сигурен че желая да ползвам други продукти на Ритайл Салюшънс България.
Център за академични изследвания София (ЦАИ) обявява конкурс за независими изследователски стипендии в областта на социалните и хуманитарните науки за 2011/2012 година.
Ще бъдат предоставени:
пет 5-месечни стипендии за млади български изследователи и преподаватели
пет 5-месечни стипендии за утвърдени български учени.
Конкурсът се обявява по повод Деня на Европа - 9 май, и обявената от ЮНЕСКО Международна година за сближаване на културите. Наградата е тридневно посещение в Женева, Швейцария, среща с изтъкнати представители на академичните и културните среди, посещение в Библиотеката на ООН и музея „Мартен Бодмер" Наградите ще бъдат обявени през май 2010 г.
Случвало ли ви се е да сте поканени на рожден или имен ден и да се чудите какво да подарите на човека отсреща? Много често това е съпроводено с губене на време за мислене и безкрайни разговори по skype и icq с приятелите ви за съвети. Твърде често даваните ви отговори обаче са толкова тривиални, че като направите равносметка излиза, че е минал над половин работен ден в празни чатове за стандартни подаръци. Липсата на идеи е сериозно предизвикателство, но мрежата се опитва да даде адекватен отговор и на него. В България има няколко сайта за разглеждане и избор на подаръци, като Dar.bg, Подаръци.бг. Дори да не поръчате дар от там, поне може да откриете нещо, което да ви хване окото. Един от предпочитаните от мен сайтове е магазина Без Паника, в който наистина има любопитни предложения. Красиви букети пък може да поръчате от Party Flowers. Истинския подарък обаче е този да виждате радостта в очите на човека, който сте зарадвали. Затова много се зарадвах като открих супер готиния сайт Подарявам. Идеята му е страхотна - вместо да изхвърляте старите и ненужни вещи, каквито със сигурност притежавате, може да се замислите дали няма да са полезни на някой друг и да му ги подарите. Разбира се може да поискате и подарък, ако не може да си позволите да притежавате нещо. Има време за дядо Коледа, но за сметка на това мрежата работи денонощно :-P
Изключително много се зарадвах на обновлението на БНР (ново лого) и нов бранд (както е модерно да се казва) за бТК. Тези две институции със сигурност са станали перманентен спътник на българското общество през неговото развитие от миналия век, чак до наши дни. Нямам нищо против обновлението - напротив смятам, че именно това е начина неща да отговарят на своето време и да бъдат полезни и придаващи стойност към съответни социални групи и обществото като цяло. За съжаление в последните години тези институции загубиха голяма част от ореола си на единствена инстанция. И докато БНР не знайно как продължава да е незаменима медия за родените в миналия век, то при бТК (пардон VIVACOM), нещата не са толкова готини. Българската Телекомуникационна Компания бе печеливш продукт, раздържавен за малко според мен постъпления в държавния бюджет. Когато смениха логото си преди време компанията се опита да запази доста разклатените си позиции в телекомуникационния бизнес с доста монополни практики, в което разбира се няма нищо лошо за акционерите. Доколкото ми е известно нейното звено за мобилни комуникации Vivatel, така и не успя да излезе на печалба, въпреки това си има стабилна база от потребители и то не напразно. Vivatel, вече VIVACOM има покритие където голяма част от другите оператори нямат (това важи на странни места и за останалите играчи на пазара) и най-изгодните тарифни планове за мобилни услуги в мрежата на мобилния оператор с използване на Интернет трафик. Идеята за новата компания насочена към клиентите - VIVACOM, обединяваща бТК, Vivatel и изключително успешния бранд с рибока 2Be е отлична! Да се надяваме, че и реализацията ще бъде такава. Повече за обединението може да се прочете в много медии, но лично аз останах приятно изненадан от посещението си на новия сайт на компанията. Най накрая с услугата VivaSMS има опция да изпращате напълно легално безплатни текстови съобщения от сайта на компанията към приятелите си. Това беше наистина важна услуга, която много млади (или стиснати) хора ползват и която сериозно липсваше в портфолиото на VIVACOM (не разбрахте ли бТК+Vivatel+2Be = VIVACOM). Динозаврите не изчезват!
Докато някои си печат задниците в Bedroomбизнеса не чака! Напук на икономическата криза в България все още има пичове и дами, които им се занимава и искат да развиват свой собствен бизнес. Ето няколко дефиниции за бизнес:
В речника на чуждите думи на български език (Издателство на БАН, 1993 г.) е дадена следното определение за бизнес: * бизнес - промишлена, търговска или друга дейност за трупане на печалби или свързана с парична изгода. В българския тълковен речник (Издателство "Наука и изкуство", 1973 г.) горното понятие е определено така: * бизнес - трупане на пари с търговия и други сделки. Ако си направим труда да погледнем в някои от чуждестранните речници ("Oxford Student Dictionary", 1989г.) и по-нови, ще открием следното тълкуване на изследваното от нас понятие: * бизнес - дейност на купуване и/или продаване като път за печелене (добиване) на пари; търговско-промишлена организация, такава като финансово дружество, корпорация, фабрика, компания и др.
Каква е идеята с думи семпли - да правиш пари, като работиш за себе си!
Откакто изучавам икономика винаги съм съкращавал думата предприемач към по-разбираемото за мен "пич". Ето и дефиниция на предприемач - откривател на възможности за бизнес и печелене на пари. Сега всички български предприемачи, инвеститори, брейкъри, скинари, сиуолкъри, пънкари имат своето списание. Съвети, трикове и полезни инструменти, които могат веднага да пробват или да ползват като архив, в случай че още не се нуждаят от тях. Ако искате да правите фирма и да стартирате бизнес NewBusinessBG е списанието за вас! Приятно четене!
Изглежда много присъща характеристиката на българския етнос да се оплаква. Много по-лесно е да порицаеш някой, вместо да свършиш дадена работа. За съжаление и аз съм засегнат от тази черта. Наскоро ми се случи познати да се оплакват, как не били разбрали за датите на спиране на топлата вода в техния квартал. Обикновено се лепят уведомителни бележки на входовете със съответните дни, когато няма да има вода. Обаче тези бележки я някой ги погледне, я не. Затова предлагам бърз и лесен начин за всички с достъп до Интернет предварително да се осведомят за спиранията на водоподаването в техния район. Справка за спирания на водата в София може да се направи от сайта на Софийска вода АД тук. Публикуваните към момента планирани спирания може да се видят тук. Ако се регистрирате за съобщения ще получавате писма с предстоящи планирани спирания директно на пощата ви. За топлата вода за момента няма възможност за абонамент и трябва да се следят новините на сайта на дружеството с най-старата топлофикационна система в България „Топлофикация София” EАД.
Изглежда наистина мечтите на много българи са на път да се сбъднат. След създаването на концептуалния дизайн на българска кола, вече изглежда се правят сондажи за първоначално стартиране на производство. Очаква се първоначалната версия да е с до 90 конски сили и да вдига над 140 км/час. Очакванията към цената са да е от порядъка на 8000 евро. Останалата информация достъпна към момента е, че автомобила вероятно ще се произвежда в Сливен, в няколко различни модификации, включително и комби версия. Българска кола звучи наистина престижно, макар името Universe да навява за малко мегаломански спомени от ерата на комунизма. Това, което е добре в случая е че проекта е съвместен с екипи на Daimler - производителите на Mercedes. Германците имат голямо know-how и са прецизни от гледна точка на изпълнение на технически продукти. От друга страна за разлика от Румъния в България няма петрол, и е малко изхвърляне да разполагаме със собствена кола. При условие че имаме Universe и Mercedes на сходни цени, защо бихме си купили българска кола? От патриотизъм? Едва ли! Не че е лоша инициативата - много инженери ще продължат да работят в родината и да се развиват, но това за момента с нищо не допринася за развитието на български продукт. И в момента български инженери създават коли, гуми и какво ли не но работят директно за корпорациите майки - Daimler, Ford Motor Company, General Motors. Ако опита е подобен на този на Dacia, които създадоха доста спорен продукт, предпочитам да няма поредната посредствена кола, пък било тя и българска. В случай че се прави истински редизайн - тогава по-добре е да създадем бранд бутик (като предложенията на Ратола), който да обслужва моделите на Mercedes, отколкото да се опитва тепърва да се налага остаряла концепция. Какво като сърбите имат Застава, когато компанията им е на загуба? Големите амбиции не са лошо нещо, но нека не се подсещаме за поговорката "Видяла жабата че подковават коня и подала и тя крак!". Все пак и аз искам да има българска кола, но с нещо наистина отличително и запомнящо се. Например революционна електронна система за подобряване на возенето при пътища с дупки ;-) Която впоследствие може да се патентова и експортира и на Запад. Или заводско плазмено запалване. Всичко останало е безпочвено. А и марката ми напомня на прах за пране Universal :-(
В днешния брой на вестник "Дневник" пише, че в петък няма да има традиционните безплатни списания. Те представляват отлично приложение към бизнес седмичника, който не излиза събота и неделя с достатъчно интересно четиво, с което да запълните почивните дни. Точния текст е:
"Този петък на сергия "Дневник" е без списание и на цена от 80 стотинки"
По принцип, когато излиза със списание, цената на вестника е два лева, но отделно списанията (също достъпни по сергии) са от порядъка на 4-5 лева за брой. Изглежда кризата наистина започва да се отразява сериозно на медийния пазар, което определя и политиката за развитие и дори оцеляване на много различни бизнес структури. След края на "Градски", искрено се надявам тази новина да се отнася единствено за списанията "Индекс имоти" и "Индекс луксозни имоти", а не за и за всички останали приложения на "Дневник". Правата на използваната илюстрация са на Икономедиа - най-голямата група за бизнес медии в България и издател на "Дневник".
В често несправедливо охулваната страна Република Македония, знам за един безплатен вестник кръстен Шпиц. Той се разпространява заедно с вестник Време и до колкото ми е известно по други канали. Между впрочем Време е може би най-евтиния вестник в Република Македония. Поради това, че не се предлага по улиците няма да видите Шпиц да се въргаля заедно с другите боклуци. Поне в Скопие и Охрид, не съм попадал на такива гледки. Изданието е напълно професионално направено и не изглежда по-лошо от македонския Дневник и останалите им вестници. Има новини, анализи, коментари и всичко останало, което намира място във всеки един вестник. Именно затова смятам, че е бъдещето на безплатните вестници. Добри анализи, полезни коментари, интервюта, колонки на уважавани люде и все по-малко на брой новини. Въпреки че вестникът е създаден като носител на новини и идеи в днешно време с телевизията, радиото и Интернет, ако се осведомявате за новостите от вестници, то все още живеете в миналото. По-скоро полезните съвети оформени като справочник, малките обяви и наистина добрите анализи си заслужава да се четат, защото повечето новини са остарели още с предаването им в редакцията. Пожелавам успех на всички бъдещи безплатни издания в България, защото усилията си струват. Ако обаче искате да видите как се прави сериозен безплатен вестник отидете събота и неделя на разходка в Струмица или Скопие и просто си купете Време, за да се доберете до Шпиц. Тази своеобразна критика на безплатните издания е лично мнение, и не задължавам никой да я чете или коментира. Както и не е написана с цел да обидя някое от тях. Личното ми мнение е че под слънцето има място за всеки, който си го заслужи.
Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш? Задавам си този въпрос отново след спирането на "Градски" и промяната на излизане на графика на "Вестник за Люлин" от седмичен на месечен. Всъщност последния брой на "Вестник за Люлин" който ми попадна след нова година е точно един. И така за какво става въпрос. Целта и на трите издания "Вестник за Люлин", "19 минути" и "Градски" е да представляват модерен безплатен вестник, който достигайки до огромна по размер потенциална аудитория да започне да печели от реклами. До тук обаче свършват и приликите. Основната идея на "Вестник за Люлин" според мен е много добра - да се дава полезна информация за един от най-големите квартали на столицата, всъщност още два - Модерно предградие и Филиповци, които са със сходни проблеми. Опитите за създаване на мини общество с членски карти и талони за отстъпки също са добра идея, както и конкурса Момиче на месеца ;-) Това може би е и най-успешното издание за мен от гледна точка на нишова насоченост спрямо конкретна целева аудитория. За съжаление само ентусиазма не позволява създаването на качествен продукт. Елементарния стил на писане и начина на представяне на част от проблемите определено дразнят. Въпреки това се надявам именно това издание да продължи да съществува и да се развива успешно и за напред, защото е с наистина свежи идеи. 19 минути определено не отговаря на името си. Прочитането му става още по-бързо и ако не смятате да решавате судоку или кръстословица не знам дали си струва да го взимате от местата за разпространение. Реално това издание представлява безплатна версия на Шок/Шоу с тенденциозно написани новини в папарашки стил. В което няма нищо лошо, стига разбира се да сте почитатели на такъв тип медия. Интересни са страниците със съвети за пазаруване, които обаче за съжаление повече ми приличат на чиста PR акция на определени магазини, отколкото на реално и обосновано сравняване на цени и стоки. Градски беше най-сериозния и възхваляван проект. Създаден от групата издаваща любимите ми Капитал и Дневник, идеята му беше да бъде Вестник 2.0. По аналогия на Уеб 2.0 където социалните групи творят съдържанието. Проекта започна преди години първоначално като сайта Metropolis, след това се разви в "За града" заради проблем с името и накрая стана Градски, след като е било взето решението статиите от сайта да се оформят и издадат като хартиен продукт. Наистина изданието беше с професионален дизайн, а рубриките списвани от Ники Кънчев, Бойко Борисов (дали наистина е бил той ) и други популярни личности му носеха една префинена елегантност пред останалите. За съжаление дали поради кризата, или нещо друго в момента изданието, което изглеждаше най-стабилно финансово изведнъж се оказа нерентабилно и спря да излиза. Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш ? Отново се питам и все още не мога да си отговоря смислено. Когато платиш за нещо, дори то да не си струва си склонен да му приписваш положителни качества, само и само за да не изглежда, че си се минал. Когато обаче не е необходимо да се плаща, критиките и кусурите за намиране са много по-жестоки и очевадни. В България все още няма достатъчно развита култура за оценка на предлаганите ни продукти и услуги. Затова и рекламните и PR агенции са в разгара си чувствайки се в Дивия Запад, където те определят правилата. Затова и безплатните вестници се превръщат в утеха за клошарите. Виждали ли сте как хората взимат по купчина вестници. Как те свършват за отрицателно време. Как след това по улиците хвърчат останки от различни броеве, в които все пак е вложен известен интелектуален труд, за да бъдат създадени. Продължение по темата защо се провалиха българските безплатни вестници тук.
Напоследък все по-често ставам свидетел на негативни новини провокирани сякаш от световната рецесия. Изглежда старите европейски страни не приемат честно новите си приятели в клуба и искат да ги използват единствено за слуги. Наистина когато се прави обединение в по-висша цел би трябвало да се действа както при брака - приемане на партньора в добри и лоши времена. Но много от философстващите европейци на Запад изглежда не са съгласни с тази теория. Вместо да следват правилото за синергия и добавяне на стойност от общия продукт, те искат да въведат голяма част от своите системи в Източно европейските държави, които са със съвсем друга култура и морал. Ако разрастването на един саморегулиращ се мегаполис като Лондон е възможно в Англия, то подобно развитие в София или Букурещ със сигурност няма да мине по същия начин. Трябват контрол и насоки, и в това няма никакво съмнение. Какво се получава на практика? Без да правят оценка на културното естество и обществената среда и множество други фактори с всички разлики произтичащи от тях, те не могат да интегрират западните "добри практики" и know how на различна от тяхната почва. Ами това е нормално. Дори маслините имат различен вкус в Испания и Гърция. Всеки знае какво се случва когато двама млади приемат единствено положителните но не и негативните качества на своите партньори - връзката им в един момент рухва от само себе си. Според песимистите подобно нещо е на път да се случи в институциите на Европейския съюз. Никой не приема нашите страни, икономики и култури такива, каквито са. А по този начин няма как точно да се възползват от силните ни страни и да ни помогнат да преодолеем недостатъците си. В момента в правната рамка на ЕС не съществува опция за изключване на страни, които вече са приети. Но опити в бъдеще такава да се прокара вече се правят от някои радикални кръгове. Каква е реалността от гледна точка на световната икономика?! Когато банките на старите европейски държави инвестират в новите източноевропейски страни, където марджините на печалби са огромни в сравнение със ситуацията при тях, всичко е ок. Но когато са принудени да свият печалбите си виновни са източноевропейците, които нямат развита кредитна култура за да могат да си правят елементарна сметка. Богатите отново печелят на гърба на обикновения човек, и когато той стане ненужен го изоставят като болен старец, за да не би да се заразят от него. И сега ще инвестират на нови и сочни пазари, като например Южна Америка ;-) Но какво става ако в ролята на „беден човек” влиза цяла страна? Тепърва предстои да разберем. Мнението ми е провокирано от този материал на Икономист, цитиран от Информационна агенция "Фокус". Илюстрацията е от treehugger.com.
International Hellenic University е сравнително нов гръцки университет основан едва в края на 2005 година. Това обаче не е просто поредния университет в южната ни съседка. Идеята е да се насочат водещите академични постижения към приложната област на регионалните бизнес нужди. Програмите се провеждат изцяло на английски език и са насочени да задоволят пазара на висококвалифицирани кадри в Югоизточна Европа. През изминалата година представяне на университета бе изнесено освен в Гърция, в България, Македония, Украйна, Казахстан, Румъния, Албания, Унгария и Сърбия. Дейността по обучение е разделена на три катедри - Икономика и Бизнес Администрация, Наука и Технологии и Хуманитарна, в които се преподават магистърски програми и се провеждат кратки курсове и консултиране по специалности като Мениджмънт, Банки и финансово дело, културно наследство и управлението му в икономиката. Образованието, както и навсякъде е бизнес, и то изключително скъп. За съжаление от гледна точка изчисляване на инвестициите в него, все още няма удобни и прегледни средства за анализ на ситуацията. Тези, които разполагат с отлична диплома за завършено средно образование и степен бакалавър и владеенето на английски език е на ниво могат да кандидатстват за стипендия по програмите Мениджмънт и Банкиране и финанси. Просто трябва да напишете отделно писмо заедно с документите за кандидатстване в университета. За съжаление повече информация по въпроса не е обявена. Ако някой пътува до Солун, може да се отбие и да провери на място ;-) За да се регистрирате за представяне на университета в България трябва да посетите тази страница.
Докато България продължава да губи средства по различни европейски програми и имидж, за бизне ориентираните хора все още съществува възможност да бъдат подпомогнати от Европейските институции. В тази насока ЕК отпуска субсидии за и за различни неправителствени организации, университети, фирми и групи с общи интереси. Всяка година търговския и индустриален директорат публикува програма с различните схеми за спонсориране. Повече информация за 2009тук и тук.
Има много хора, които бленуват да станат "американци". Част от новият свят, където старото и злото го няма. Страна на неограничените възможности, безброй иновации и уникален социално капиталистически модел. И докато за голяма част от обикновените хора това си остава една мечта (която няма как да бъде постигната след като не се правят реални стъпки доближаващи ни до нея), то висшите мениджъри на корпорации отдавна са на едно ниво. Спомняте ли си за разказите за манекенките на Валентин Димитров, бившият изпълнителен директор на Топлофикация София. Най-вероятно сте виждали и негови снимки в Уикенд, или резултат от светско събитие по новините. Публичността е хубаво нещо. В момента Топлофикация е в затруднено финансово положение и отоплението през зимните месеци на гражданите на София е сериозен настоящ проблем, който не търпи отлагане във времето. В САЩ, които са федерална конституционна република на хартия приемат идеята за неприкосновеност на личността за приоритет едва ли биха били подминали това току така. Факт е обаче, че по-малко от седмица след като корпоративният гигант AIG бе финансово подпомогнат (да се чете "национализиран") не без усилията на американското правителство, изпълнителните директори на компанията притежаващаБТК се отдадоха на заслужен едноседмичен отдих в луксозният калифорнийски спа комплекс St. Regis Resort. Като вземем предвид фактите и отчетем че на теория сме идеален пример за какво ли не е редно да придобием едно доста по-голямо самочувствие. Това от своя страна би могло да се използва за реално решаване на настоящите проблеми, така че да прогресираме съвместно, а не да наблюдаваме и подражаваме на другите, в което няма нищо лошо стига да се прави с мярка и предвид националните особености.
Според последните изменения на търговския закон вече всеки може да си регистрира ООД за 350 лева. Означава ли това че забраната за даване на частни уроци, може да се заобиколи като преподавателите си регистрират еднолични дружества и от тяхно име извършват тази дейност? Смятам се за привърженик на идеите за свободния пазар, но четейки тази статия неусетно се замислих за повторната поява на всевъзможни фирми фантоми и пирамиди от близкото минало. Не че ако някой реши да печели чрез измама средствата ще му попречат да регистрира фирма, но се надявам новите изменения в търговския закон да не се превърнат в допинг за подобен род спекулативна дейност. От друга страна това е наистина шанс в България да се появят много повече предприемчиви младежи и по примера на студентите основали Microsoft и Yahoo! да сме свидетели на ново бизнес възраждане.
Какво се случи след приемането ни в ЕС? Отговорът на този въпрос можем да търсим в бъдещето. Обаче бъдещето е в историята, следователно нещата са взаимосвързани. Дали е правилно Европейската уния да се държи с България като с малоумно дете е една наистина много сложна морална дилема. Не оспорвам че България като държава страда от синдрома на "много баби, хилаво бебе", но и не смея да си помисля че живея в най-неприятната страна от ЕС. Дали прогнозите за тъжният понеделник ще се сбъднат тепърва предстои да установим
На трети април Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) на тържествена церемония удостои със званието "почетен професор" българският историк Божидар Димитров. В знак на благодарност проф. Божидар Димитров благодари на ректора на СВУБИТпроф. Стоян Денчев за оказаната му чест, като му подари свои книги, а самият параклис "Св. Николай Чудотворец" получи икона на Св. Равнопоставен Цар Борис-Михаил Покръстител на българите. Това е поредната стъпка за издигане престижа на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии, под управлението на проф. Денчев като една наистина модерна институция защитаваща българщината и подкрепяваща принципа за образование през целия живот. От началото на 21 век СВУБИТ израстна от никому незнайният "библиотекарски колеж" до един наистина престижен университет събрал множество елитни преподаватели, за който на първо място са студентите. Университета разполага с отлична материална база и ежегодно издава сборник с научни публикации на преподаватели и студенти „Трудове на СВУБИТ”, както и Кирило-Методиевския вестник „За буквите - О писменехь”. Всяка година по повод 1 ноември - Деня на будителите и ден на българската наука, който е и официален празник на училището се провежда научна конференция. СВУБИТ участва активно в международния професионален живот, като осъществява международно сътрудничество по двустранни договори с аналогични институции в Русия, Германия, Франция, Сърбия и Черна гора, Турция и др. Университета участва и в множество международни фондации и организации.
Божидар Димитров освен като директор на Националния исторически музей в последните години е известен и като автора на любопитната книга „10-те лъжи на македонизма“ (издадена през 2006, на македонски тук) и водещ е на телевизионното предаване „Памет българска“ (може да гледате онлайн) по БНТ.