Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш? Задавам си този въпрос отново след спирането на "Градски" и промяната на излизане на графика на "Вестник за Люлин" от седмичен на месечен. Всъщност последния брой на "Вестник за Люлин" който ми попадна след нова година е точно един.И така за какво става въпрос. Целта и на трите издания "Вестник за Люлин", "19 минути" и "Градски" е да представляват модерен безплатен вестник, който достигайки до огромна по размер потенциална аудитория да започне да печели от реклами. До тук обаче свършват и приликите.
Основната идея на "Вестник за Люлин" според мен е много добра - да се дава полезна информация за един от най-големите квартали на столицата, всъщност още два - Модерно предградие и Филиповци, които са със сходни проблеми. Опитите за създаване на мини общество с членски карти и талони за отстъпки също са добра идея, както и конкурса Момиче на месеца ;-) Това може би е и най-успешното издание за мен от гледна точка на нишова насоченост спрямо конкретна целева аудитория. За съжаление само ентусиазма не позволява създаването на качествен продукт. Елементарния стил на писане и начина на представяне на част от проблемите определено дразнят. Въпреки това се надявам именно това издание да продължи да съществува и да се развива успешно и за напред, защото е с наистина свежи идеи.
19 минути определено не отговаря на името си. Прочитането му става още по-бързо и ако не смятате да решавате судоку или кръстословица не знам дали си струва да го взимате от местата за разпространение. Реално това издание представлява безплатна версия на Шок/Шоу с тенденциозно написани новини в папарашки стил. В което няма нищо лошо, стига разбира се да сте почитатели на такъв тип медия. Интересни са страниците със съвети за пазаруване, които обаче за съжаление повече ми приличат на чиста PR акция на определени магазини, отколкото на реално и обосновано сравняване на цени и стоки.
Градски беше най-сериозния и възхваляван проект. Създаден от групата издаваща любимите ми Капитал и Дневник, идеята му беше да бъде Вестник 2.0. По аналогия на Уеб 2.0 където социалните групи творят съдържанието. Проекта започна преди години първоначално като сайта Metropolis, след това се разви в "За града" заради проблем с името и накрая стана Градски, след като е било взето решението статиите от сайта да се оформят и издадат като хартиен продукт. Наистина изданието беше с професионален дизайн, а рубриките списвани от Ники Кънчев, Бойко Борисов (дали наистина е бил той
Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш ? Отново се питам и все още не мога да си отговоря смислено. Когато платиш за нещо, дори то да не си струва си склонен да му приписваш положителни качества, само и само за да не изглежда, че си се минал. Когато обаче не е необходимо да се плаща, критиките и кусурите за намиране са много по-жестоки и очевадни. В България все още няма достатъчно развита култура за оценка на предлаганите ни продукти и услуги. Затова и рекламните и PR агенции са в разгара си чувствайки се в Дивия Запад, където те определят правилата. Затова и безплатните вестници се превръщат в утеха за клошарите. Виждали ли сте как хората взимат по купчина вестници. Как те свършват за отрицателно време. Как след това по улиците хвърчат останки от различни броеве, в които все пак е вложен известен интелектуален труд, за да бъдат създадени.
Продължение по темата защо се провалиха българските безплатни вестници тук.
2 коментара:
"Градски вестник" определено ми беше любимия от безплатните издания. Може би защото ми напомняше на умалена и олекотена версия на Дневник. Накратко - сериозно четиво, в което може да прочетеш наистина интересни неща. Първите признаци на "кризата" за него беше намаляването на обема от 16 на 12 страници, но честно казано мислех, че ще просъществува. Само, ако се сравнят рекламите в Градски и 19' става ясно, че в Градски имаше далеч повече и реномирани (разбирай платежоспособни) рекламодатели.
Но не би.
Като цяло, относно безплатните вестници, съм може би повече "за" отколкото против, макар че не съм категоричен в това мое становище.
Със сигурност не ми харесва даването на вестник в ръцете от многото раздавачи в София - резултатът е много разпиляни вестници и малко безсмислен ефект. Огромно количество хартия, което се хвърля на вятъра. Вариантът на стелажи и който иска - да си вземе ми харесва повече.
Мисля, че най-голямото им предимство е вдигането на нивото на "стандартната преса". Трябва да предоставя повече и по-интересно съдържание, за да може да се конкурира с безплатните си аналози.
И не на последно място - да не забравяме, че безплатни издания има от години и се радват на добър успех - например "Програмата", което се разпостранява седмично и със сигурност попада в графата "справочник".
И на мен "Градски" ми харесваше също. Обаче не го смятам за олекотена версия на Дневник. Аудиторията му е малко различна - обикновени хора, а не бизнеса.
Идеята за безплатните вестници е добра. Моя опит за коментар се основава на чисто любителска гледна точка. Важна е не само идеята, но и реализацията ;-)
А и в крайна сметка пазара определя продукта. Наистина "Градски" бе добър, но в България мисля че предпочитан е 19".
Програмата е съвсем друг продукт, макар да има общи черти. Появата му първи на пазара му позволи да стане това което е. В момента има много подобни издания на какви ли не тематики, и то наистина добри и безплатни, но тиражите и разпространението им куцат сериозно...
За съжаление повечето се правят на приятелски начала, с реклами от фирми партньори, и някак по между другото, което определено не гарантира успех в бъдеще време, особено в състояние на криза, като сегашната :-)
Публикуване на коментар