вторник, 31 март 2009 г.

Българската кола Universe

Изглежда наистина мечтите на много българи са на път да се сбъднат. След създаването на концептуалния дизайн на българска кола, вече изглежда се правят сондажи за първоначално стартиране на производство. Очаква се първоначалната версия да е с до 90 конски сили и да вдига над 140 км/час. Очакванията към цената са да е от порядъка на 8000 евро.
Останалата информация достъпна към момента е, че автомобила вероятно ще се произвежда в Сливен, в няколко различни модификации, включително и комби версия.
Българска кола звучи наистина престижно, макар името Universe да навява за малко мегаломански спомени от ерата на комунизма. Това, което е добре в случая е че проекта е съвместен с екипи на Daimler - производителите на Mercedes. Германците имат голямо know-how и са прецизни от гледна точка на изпълнение на технически продукти. От друга страна за разлика от Румъния в България няма петрол, и е малко изхвърляне да разполагаме със собствена кола. При условие че имаме Universe и Mercedes на сходни цени, защо бихме си купили българска кола? От патриотизъм? Едва ли! Не че е лоша инициативата - много инженери ще продължат да работят в родината и да се развиват, но това за момента с нищо не допринася за развитието на български продукт. И в момента български инженери създават коли, гуми и какво ли не но работят директно за корпорациите майки - Daimler, Ford Motor Company, General Motors. Ако опита е подобен на този на Dacia, които създадоха доста спорен продукт, предпочитам да няма поредната посредствена кола, пък било тя и българска.
В случай че се прави истински редизайн - тогава по-добре е да създадем бранд бутик (като предложенията на Ратола), който да обслужва моделите на Mercedes, отколкото да се опитва тепърва да се налага остаряла концепция. Какво като сърбите имат Застава, когато компанията им е на загуба?
Големите амбиции не са лошо нещо, но нека не се подсещаме за поговорката "Видяла жабата че подковават коня и подала и тя крак!".
Все пак и аз искам да има българска кола, но с нещо наистина отличително и запомнящо се. Например революционна електронна система за подобряване на возенето при пътища с дупки ;-) Която впоследствие може да се патентова и експортира и на Запад. Или заводско плазмено запалване. Всичко останало е безпочвено. А и марката ми напомня на прах за пране Universal :-(

Защо се присъединявам към кампанията Play Ogg

Ogg Vorbis е напълно свободна технология с открит изходен код за професионално компресиране на аудио файлове. За разлика от другите популярни файлови формати като MP3, VQF и AAC няма опасност той да бъде патентован. Което на практика значи, че ако сега конвертирате музикалните си дискове в този формат, те ще бъдат достъпни без проблем дори след 100 години.
Изключително много се дразня че много малка част от MP3 плейърите поддържат Ogg Vorbis. Това е така дори при MP3 плейърите за кола или домашните DVD плейъри. Не мога да разбера и каква е логиката на производителите да не внедрят подобна функционалност - като просто е необходимо да наемат един програмист за да напише декодер за техния хардуер.
Затова се присъединявам към кампанията на Фондацията за свободен софтуер за популяризиране на употребата на Ogg Vorobis. Според нея формата е технически по-добър като аудио алтернатива от разпространения MP3. Въпроси и отговори за формата на страниците на Xiph.org фондацията.
Безплатна музика във формата тук.
Не отговорих на въпроса защо се присъединявам. Защото искам и когато стана пенсионер да мога да слушам любимата си музика на произволна операционна система без да ме интересуват MP3 pro v.2084.a кодеци и други глупости.

понеделник, 23 март 2009 г.

Новостите в Windows 7 beta build 7057

Новият Windows лека полека започва да придобива свой облик. В интересно превю на страниците на Ars Technica могат да се разгледат картинка до картинка последните промени в интерфейса на новата операционна система на Microsoft. По новата пробна версия изглежда наистина е работено доста, така че в седмицата не само са коригирани редица програмни грешки, но е направен и опит тя да придобие свой визуален стил който не наподобява този на Vista. Да се надяваме, че когато се появи официално Windows 7 ще бъде това, което Vista трябваше да бъде от самото начало - стабилна и удобна десктоп операционна система, фокусирана върху желанията на потребителите.
Повече информация за Windows 7 тук и тук, а за Windows Azure тук.

петък, 13 март 2009 г.

Ненужна ли е образователната система?

Наистина в днешно време образованието изглежда взима повече от колкото дава на учащите. Разбира се това е лично мнение. Струва ли си да прекараш 12 години в училище за да учиш неща, които едва ли някога ще използваш?! Тук не се опитвам да разисквам темата за остарели предмети или различните гледни точки които всякакви учебници се опитват да прокарат в главите на учащите. Не е случаен факта че множество ученици и студенти не успяват да завършат и често отпадат от процеса на образование във все по-ранна възраст. При това не само от малцинствата и не само в нашата държава.
Не смятам и че това е провокирано от незаинтересоваността на образователната система да получава обратна връзка от своите кадри. Просто тя наистина е безнадеждно остаряла. В днешните дни на информация със скоростта на светлината и възможностите на Интернет и мрежите да достигнат потенциално до всеки е срамота да се учи по учебник, в който данните при самото му написване вече са сравнително остарели. И настина защо да се учи като човек може да успее в живота и без да е завършил училище или университет?
Отново най-богатия човек в момента Бил Гейтс не е завършил висшето си образование. Автора на книгата Ерагон Кристофър Паолини, която бе филмирана, дори не е посещавал училище! Бенджамин Франклин не е учил, но е създал университет! А какво да кажем за всички спортисти? Едно време в академиите се е учило заради любовта към познанието, а не за да се достигне определена степен на завършеност (диплома?!). Идеята е била да се следва пътя (Дао :)
Всеки който има желание да научи нещо го прави сам и по собствена воля, а не по препоръки и задължително (насилствено) въведени системи каквато е образователната.
Разбира се не смея да твърдя че липсата на образование е за препоръчване. Не искам да общувам с неграмотни хора, които не умеят да пишат, да говорят правилно или дори да изкажат мислите си така че отсрещната страна на комуникационния процес - адресата да ги разбере.
Просто е необходим нов прочит на образователната система. Такъв подход може да бъде създаден чрез определяне на приоритетите и възможностите на съвременното общество. Факт е че днешните деца учат повече от своите родители и програмата им е по-натоварена, но това не ги прави по-умни (разбира се има изключения)!
Точно обратното – често са претоварени, без време за игри и в следствие на това изнервени и агресивни.
Това което трябва да се направи например е оптимизиране на образователната система, така че тя да достига коректно до нейните цели - формиране на необходими знания в подрастващите. Как може да стане това:
1. От първи до четвърти клас се придобиват основни знания в различни дисциплини,
като се следят учениците дали са по добри например в точните или хуманитарните
науки.
2. От пети до седми клас учениците имат обща учебна част, както и
допълнителни профили в зависимост от това в което са по-добри, или имат желание
да се развиват.
3. След седми клас може да има една или две подготвителни
години които да служат като подготовка за университет или продължение на
образованието. Тези които желаят да работят трябва да имат възможност за
практическа подготовка в различни области.
По този начин именно когато децата се превръщат в юноши (спомняте ли си тази дума :) и съзряват полово, ще могат да избират дали да продължат да учат или да приключат със средното си образование и да започнат да живеят. Така ще се постигнат едновременно две цели. Ще се отделят тези които желаят да учат и тези които го правят защото трябва. Няма да се смятат за грешни и да се изолират от обществото като нехуманни случаи на 15 годишни бременни майки.
Тези които направят грешката на възрастта ще имат възможност да продължат образованието си от там, откъдето то е спряло, по всяко едно време.
По този начин не само ще се ускори цикъла на образователния процес, но ще отпаднат и редица ненужни и остарели методи, които повече спъват отколкото помагат на обществото. Все пак не сме нито XVIII нито XIX век, за да учим по отдавна създадени методологии.
Предложението ми не е крайно решение на проблема в образованието, а просто очертава възможен поглед върху ситуацията. Реализирана на практика тази система ще пасне много по-добре на концепцията учене за цял живот, която е от изключително значение за развитието на общество базирано на информацията. Това ще даде възможност на хората с желание и амбиция да продължат да се развиват, а не в един момент да окапят отегчени от бюрократични и остарели доктрини.
А и проблема на образователната система не е само български, това е световен проблем. В момента не смятам че някой е в състояние да ме убеди че висшето образование е различно от едно добре обмислено бизнес начинание, но това е тема на друг коментар ;-)
Изображението използвано за илюстрация е от сайта Becoming Green.

четвъртък, 12 март 2009 г.

Дневник без безплатни списания?

В днешния брой на вестник "Дневник" пише, че в петък няма да има традиционните безплатни списания. Те представляват отлично приложение към бизнес седмичника, който не излиза събота и неделя с достатъчно интересно четиво, с което да запълните почивните дни. Точния текст е:
"Този петък на сергия "Дневник" е без списание и на цена от 80 стотинки"
По принцип, когато излиза със списание, цената на вестника е два лева, но отделно списанията (също достъпни по сергии) са от порядъка на 4-5 лева за брой. Изглежда кризата наистина започва да се отразява сериозно на медийния пазар, което определя и политиката за развитие и дори оцеляване на много различни бизнес структури. След края на "Градски", искрено се надявам тази новина да се отнася единствено за списанията "Индекс имоти" и "Индекс луксозни имоти", а не за и за всички останали приложения на "Дневник".
Правата на използваната илюстрация са на Икономедиа - най-голямата група за бизнес медии в България и издател на "Дневник".

СВУБИТ - грижа за студента :-)

Днес бях приятно изненадан от един бърз разговор по телефона. Обади ми се любопитен женски глас за да ми зададе въпроса какво работя. Докато осмисля атаката вече бях отговорил съвестно. Работя с бази данни и в частност с Oracle RDBMS, за един от големите телекомуникационни оператори в България.
Проучването по телефона е част от опита на университета в който съм учил да направи статистика, дали студентите, които са завършили работят по специалността си. В моя случай това донякъде е наистина вярно, тъй като съм завършил информационно брокерство. Идеята на специалността е да се създадат специалисти в обработката на данни, така че те като консултанти да могат да предоставят знание на своите клиенти в желаната от тях област. Това което ме зарадва е че сякаш наистина Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) се интересува от това дали възпитаниците му успяват да се интегрират сред корпорациите и реализират успешно на пазара на труда. Ако това не стане ясно от статистиката не съм убеден, дали на практика ще се вземат адекватни мерки да се осъвремени учебната програма така, че да отговаря на условията на бизнеса. Въпреки това остава факт желанието да се поддържа все пак някаква обратна връзка с абсолвентите. Начинанието е наистина похвално! Искрено се надявам резултатите да станат публично достъпни и коментирани, както от преподаватели, така и от собственици на компании и мениджъри в които работят кадри на СВУБИТ.

сряда, 11 март 2009 г.

Стипендии за MBA в Хърватска

Електронния портал с ресурси за кариерно развитие Karieri.bg и международното бизнес училище COTRUGLI предлагат 2 пълни и няколко частични стипендии за MBA програма в Хърватска. Сумата за пълна стипендия изчислена на 18 000 € за Executive MBA и на 12 000 € за MBA програмите ще получат кандидатите с най-големи перспективи за последващо развитие и увеличаване популярността на учебното заведение.
За трета поредна година доброто начинание позволява на всеки с добър английски език, но без финансова възможност да помогне сам на себе си. За повече информация относно изискванията и онлайн форма за кандидатстване посетете страниците на проекта.

четвъртък, 5 март 2009 г.

Защо се провалиха българските безплатни вестници

В често несправедливо охулваната страна Република Македония, знам за един безплатен вестник кръстен Шпиц. Той се разпространява заедно с вестник Време и до колкото ми е известно по други канали. Между впрочем Време е може би най-евтиния вестник в Република Македония. Поради това, че не се предлага по улиците няма да видите Шпиц да се въргаля заедно с другите боклуци. Поне в Скопие и Охрид, не съм попадал на такива гледки. Изданието е напълно професионално направено и не изглежда по-лошо от македонския Дневник и останалите им вестници. Има новини, анализи, коментари и всичко останало, което намира място във всеки един вестник. Именно затова смятам, че е бъдещето на безплатните вестници. Добри анализи, полезни коментари, интервюта, колонки на уважавани люде и все по-малко на брой новини. Въпреки че вестникът е създаден като носител на новини и идеи в днешно време с телевизията, радиото и Интернет, ако се осведомявате за новостите от вестници, то все още живеете в миналото. По-скоро полезните съвети оформени като справочник, малките обяви и наистина добрите анализи си заслужава да се четат, защото повечето новини са остарели още с предаването им в редакцията.
Пожелавам успех на всички бъдещи безплатни издания в България, защото усилията си струват. Ако обаче искате да видите как се прави сериозен безплатен вестник отидете събота и неделя на разходка в Струмица или Скопие и просто си купете Време, за да се доберете до Шпиц. Тази своеобразна критика на безплатните издания е лично мнение, и не задължавам никой да я чете или коментира. Както и не е написана с цел да обидя някое от тях. Личното ми мнение е че под слънцето има място за всеки, който си го заслужи.

За безплатните вестници

Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш? Задавам си този въпрос отново след спирането на "Градски" и промяната на излизане на графика на "Вестник за Люлин" от седмичен на месечен. Всъщност последния брой на "Вестник за Люлин" който ми попадна след нова година е точно един.
И така за какво става въпрос. Целта и на трите издания "Вестник за Люлин", "19 минути" и "Градски" е да представляват модерен безплатен вестник, който достигайки до огромна по размер потенциална аудитория да започне да печели от реклами. До тук обаче свършват и приликите.
Основната идея на "Вестник за Люлин" според мен е много добра - да се дава полезна информация за един от най-големите квартали на столицата, всъщност още два - Модерно предградие и Филиповци, които са със сходни проблеми. Опитите за създаване на мини общество с членски карти и талони за отстъпки също са добра идея, както и конкурса Момиче на месеца ;-) Това може би е и най-успешното издание за мен от гледна точка на нишова насоченост спрямо конкретна целева аудитория. За съжаление само ентусиазма не позволява създаването на качествен продукт. Елементарния стил на писане и начина на представяне на част от проблемите определено дразнят. Въпреки това се надявам именно това издание да продължи да съществува и да се развива успешно и за напред, защото е с наистина свежи идеи.
19 минути определено не отговаря на името си. Прочитането му става още по-бързо и ако не смятате да решавате судоку или кръстословица не знам дали си струва да го взимате от местата за разпространение. Реално това издание представлява безплатна версия на Шок/Шоу с тенденциозно написани новини в папарашки стил. В което няма нищо лошо, стига разбира се да сте почитатели на такъв тип медия. Интересни са страниците със съвети за пазаруване, които обаче за съжаление повече ми приличат на чиста PR акция на определени магазини, отколкото на реално и обосновано сравняване на цени и стоки.
Градски беше най-сериозния и възхваляван проект. Създаден от групата издаваща любимите ми Капитал и Дневник, идеята му беше да бъде Вестник 2.0. По аналогия на Уеб 2.0 където социалните групи творят съдържанието. Проекта започна преди години първоначално като сайта Metropolis, след това се разви в "За града" заради проблем с името и накрая стана Градски, след като е било взето решението статиите от сайта да се оформят и издадат като хартиен продукт. Наистина изданието беше с професионален дизайн, а рубриките списвани от Ники Кънчев, Бойко Борисов (дали наистина е бил той ) и други популярни личности му носеха една префинена елегантност пред останалите. За съжаление дали поради кризата, или нещо друго в момента изданието, което изглеждаше най-стабилно финансово изведнъж се оказа нерентабилно и спря да излиза.
Как може да оцениш нещо, за което не е нужно да платиш ? Отново се питам и все още не мога да си отговоря смислено. Когато платиш за нещо, дори то да не си струва си склонен да му приписваш положителни качества, само и само за да не изглежда, че си се минал. Когато обаче не е необходимо да се плаща, критиките и кусурите за намиране са много по-жестоки и очевадни. В България все още няма достатъчно развита култура за оценка на предлаганите ни продукти и услуги. Затова и рекламните и PR агенции са в разгара си чувствайки се в Дивия Запад, където те определят правилата. Затова и безплатните вестници се превръщат в утеха за клошарите. Виждали ли сте как хората взимат по купчина вестници. Как те свършват за отрицателно време. Как след това по улиците хвърчат останки от различни броеве, в които все пак е вложен известен интелектуален труд, за да бъдат създадени.
Продължение по темата защо се провалиха българските безплатни вестници тук.