петък, 27 февруари 2009 г.

Крахът на Източна Европа и новото деление на ЕС

Напоследък все по-често ставам свидетел на негативни новини провокирани сякаш от световната рецесия. Изглежда старите европейски страни не приемат честно новите си приятели в клуба и искат да ги използват единствено за слуги. Наистина когато се прави обединение в по-висша цел би трябвало да се действа както при брака - приемане на партньора в добри и лоши времена. Но много от философстващите европейци на Запад изглежда не са съгласни с тази теория. Вместо да следват правилото за синергия и добавяне на стойност от общия продукт, те искат да въведат голяма част от своите системи в Източно европейските държави, които са със съвсем друга култура и морал. Ако разрастването на един саморегулиращ се мегаполис като Лондон е възможно в Англия, то подобно развитие в София или Букурещ със сигурност няма да мине по същия начин. Трябват контрол и насоки, и в това няма никакво съмнение.
Какво се получава на практика? Без да правят оценка на културното естество и обществената среда и множество други фактори с всички разлики произтичащи от тях, те не могат да интегрират западните "добри практики" и know how на различна от тяхната почва. Ами това е нормално. Дори маслините имат различен вкус в Испания и Гърция. Всеки знае какво се случва когато двама млади приемат единствено положителните но не и негативните качества на своите партньори - връзката им в един момент рухва от само себе си.
Според песимистите подобно нещо е на път да се случи в институциите на Европейския съюз. Никой не приема нашите страни, икономики и култури такива, каквито са. А по този начин няма как точно да се възползват от силните ни страни и да ни помогнат да преодолеем недостатъците си. В момента в правната рамка на ЕС не съществува опция за изключване на страни, които вече са приети. Но опити в бъдеще такава да се прокара вече се правят от някои радикални кръгове.
Каква е реалността от гледна точка на световната икономика?! Когато банките на старите европейски държави инвестират в новите източноевропейски страни, където марджините на печалби са огромни в сравнение със ситуацията при тях, всичко е ок. Но когато са принудени да свият печалбите си виновни са източноевропейците, които нямат развита кредитна култура за да могат да си правят елементарна сметка. Богатите отново печелят на гърба на обикновения човек, и когато той стане ненужен го изоставят като болен старец, за да не би да се заразят от него. И сега ще инвестират на нови и сочни пазари, като например Южна Америка ;-)
Но какво става ако в ролята на „беден човек” влиза цяла страна? Тепърва предстои да разберем.
Мнението ми е провокирано от този материал на Икономист, цитиран от Информационна агенция "Фокус". Илюстрацията е от treehugger.com.

Няма коментари: