NetSpeedMonitor e допълнителен аплет за Windows който показва статистика за скоростта на интернет трафика на дадено мрежово устройство. Приложението работи на Windows XP, Windows Server 2003, Windows Vista и Windows 7 и дава подобна детайлна информация подобно на iptraf за Linux системите. Приложението следи настоящата скорост на входящите и изходящите конекции и трансфера на данните. В допълнение към таблицата с връзките може да следите крайните TCP/UDP точки. Програмата не изисква допълнителни драйвери, безплатна е и има 64 битова версия.
Показват се публикациите с етикет gnu/linux. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет gnu/linux. Показване на всички публикации
вторник, 3 април 2012 г.
Следене на онлайн трансфера в Windows с NetSpeedMonitor
NetSpeedMonitor e допълнителен аплет за Windows който показва статистика за скоростта на интернет трафика на дадено мрежово устройство. Приложението работи на Windows XP, Windows Server 2003, Windows Vista и Windows 7 и дава подобна детайлна информация подобно на iptraf за Linux системите. Приложението следи настоящата скорост на входящите и изходящите конекции и трансфера на данните. В допълнение към таблицата с връзките може да следите крайните TCP/UDP точки. Програмата не изисква допълнителни драйвери, безплатна е и има 64 битова версия.
сряда, 16 февруари 2011 г.
Oracle Linux 6 е безплатен
Според седмичният бюлетин на Distrowatch, шеста версия е идентична с Red Hat Enterprise Linux 6. Операционната система включва доста стандартни компоненти, но това което е интересно е допълнителният софтуер на Oracle. Например технологията Oracle Database Smart Flash Cache. Друго любопитно нещо, което ми направи впечатление са тестовете на MySQL 5.5 и InnoDB 1.1, работещи под Oracle Linux със завидна производителност. На което не може да се вярва напълно.
Всеки който желае може да изтегли и сподели впечатленията си от Oracle Linux 6 тук.
събота, 15 януари 2011 г.
Инсталиране на Oracle VirtualBox 4.0.0-69151 на Slackware 13.1 и current
Стартирането на машината с VBoxHeadless --startvm ab водеше до следното:
Oracle VM VirtualBox Headless Interface 4.0.0(C) 2008-2010 Oracle CorporationAll rights reserved.
и нищо не се случваше... Разследване на случая с помощта на strace не помогна много за диагностика на проблема. След ровене в Интернет стигнах до два възможни проблема. Първият е ползване на различна версия на ядрото от сорс кода, който имате инсталиран на Slackware машината. Това се случва поради факта че VirtualBox компилира собствени драйвери за ядрото с помощта на които работи. Това се оправя по следния начин - просто трябва да компилирате ядро от актуалния код или да инсталирате еднакви пакети. Например тези:
| kernel-generic-smp-2.6.35.7_smp-i686-1.txz kernel-modules-smp-2.6.35.7_smp-i686-1.txz kernel-firmware-2.6.35.7-noarch-1.txz |
След това проверете дали драйверите на виртуалната машина на Oracle ще работят с вашето ядро.
modprobe vboxdrv
това ще зареди драйвера за виртуалната машина. В случай че даде грешка трябва да прекомпилирате наново драйверите за VBox:
/etc/rc.d/rc.vboxdrv setup
В случай че това помогне честито, вече може да ползвате виртуалната си машина.
/etc/rc.d/rc.vboxdrv start
Ако въпреки това не тръгва може би се нуждаете от допълнителни разширения. Те се изтеглят от тук:
wget http://download.virtualbox.org/virtualbox/4.0.0/Oracle_VM_VirtualBox_Extension_Pack-4.0.0-69151.vbox-extpack
Инсталацията им става по следния начин:
VBoxManage extpack install Oracle_VM_VirtualBox_Extension_Pack-4.0.0-69151.vbox-extpack
Ако сте инсталирали Oracle VirtualBox като root, то и разширенията трябва да ги инсталирате като суперпотребител. Иначе може да стартирате виртуални машини с всеки потребител на вашата система добавен vboxusers групата. За повече инфо можете да разгледате и тук.
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Настройка на прокси в Google Chrome
Chromium базираните браузъри ползват настройките за прокси сървър на средата в която работят. Независимо дали това е KDE/GNOME или Windows. При Windows машините това са настройките за прокси на Internet Explorer. Да обаче аз искам да имам различни прокси сървъри за моя Chromium браузър и IE.
Това става като стартирам браузъра с опция
--proxy-server=ip:portПо този начин проблема е решен ;-)
Настройки за Linux базирани Chromium клиенти могат да се открият тук.
Етикети:
анонимност,
защита,
комуникации,
сигурност,
съвети,
трикове,
chrome,
gnu/linux,
google,
open-source,
Private Browsing
понеделник, 14 юни 2010 г.
Инсталиране на tinyproxy
Необходимостта да създам сигурна среда за браузване ме накара да потърся повече информация по темата за виртуалните тунели. Идеята ми беше да пусна прокси сървър на домашната машина, към която да се връзвам чрез пренасочване на портовете и да браузвам онлайн от нейната мрежа.След известно търсене онлайн и тестване на няколко програми реших да ползвам tinyproxy за прокси сървър. Програмата е малък и бърз HTTP proxy daemon за POSIX операционни системи. Инсталацията би следвала да е стандартната описана в README файла, ./configure, make, make install.
За съжаление обаче като стартирах приложението, нищо не тръгна. Във /var/log/messages нямаше съобщение за грешки и процеса трябваше да работи, но такъв липсваше. Това което трябва да се направи за да тръгне приложението е да му се създадат директориите за log файлове и pid на процеса.
При мен това бяха /usr/local/var/log/tinyproxy и /usr/local/var/run/tinyproxy. След създаването им трябва да се сменят правата с тези, с които стартирате сървъра - например nobody.nogroup.
В конфигурацията пускам сървъра да работи на различен от порта по подразбиране и да слуша на локалния интерфейс (Allow 127.0.0.1). Тези настройки се намират в tinyproxy.conf файла. Добра идея е да се включи и следния код в LogRotate, за да не стават големи файловете:
# Rotate /usr/local/var/log/tinyproxy:/usr/local/var/log/tinyproxy/tinyproxy.log {weeklycreate 0664 nobody nogrouprotate 9}
По този начин имате бързо решение за прокси, към което може да се връзвате. Използването на виртуални тунели с putty или ssh повишава защитата на вашата мрежа. Повече за браузване без да оставяте следи прочетете тук.
Етикети:
анонимност,
данни,
защита,
комуникации,
сигурност,
съвети,
трикове,
foss,
gnu/linux,
linux,
open-source,
Private Browsing,
tricks,
unix
четвъртък, 10 юни 2010 г.
Как да ползваме ext2 или ext3 дял под Windows
За разлика от операционните системи с открит изходен код потребителите на Windows срещат известни трудности с ползване на алтернативни файлови системи. Едно хубаво ръководство на английски как да ползвате ext2 или ext3 дял под Windows може да откриете тук. За целта се ползва този драйвер. Друго решение са програми като Paragon ExtBrowser или DiskInternals Linux Reader.Друг вариант който лично аз предпочитам, когато ми се налага е Total Commander с добавка за ext2/ext3 и ReiserFS файловата система.
вторник, 3 ноември 2009 г.
Създайте Windows USB инсталиращо устройство
WinToFlash е лесна за ползване програма, с чиято помощ може да създадете инсталационен USB диск за Windows. Ако системата ви поддържа зареждане от USB устройства по този начин значително може да ускорите преинсталирането на Windows. Поддържат се Windows XP, Vista, 7 както и Server 2003 и 2008.
четвъртък, 14 май 2009 г.
TOAD алтернатива за GNU/Linux
За съжаление от Quest Software не са направили версия на TOAD за GNU/Linux и Unix платформите. Търсенето в Интернет по ключови думи "toad for linux" не дава достатъчно добри предложения за заместител на този инструмент. Един от вариантите е да ползвате TOra - Toolkit For Oracle, който обаче не е толкова удобен, а също така и е зависим от Qt библиотеките. Друга опция е да ползвате SQL Developer, който си е разработка на Oracle, но той пък е написан на Java и отново не е толкова функционален. Добра среда за писане на SQL код е и Aqua Data Studio, но за съжаление тя не е свободен софтуер. Ако някой се сеща за истинска алтернатива на TOAD за Linux, ще се радвам да сподели в коментарите.
Някои потребители ползват безплатната версия на TOAD с помощта на Wine.
четвъртък, 4 декември 2008 г.
Безплатна обработка на аудио файлове с Audacity
След съветите за бързо създаване на mp3 миксове идва ред на по-сложната обработка на различни аудио файлове.Най-вероятно някои хора все още таят добри спомени за времената на аудио касетите. Тогава когато пиратството не можеше да се преследва. Когато за да притежавате компактдиск на любимия си изпълнител, трябваше да го поръчате по приятели от чужбина. Е, това време вече отмина и в момента най-разнообразни дискове, са иззели функцията на приносител на информация, докато аудио касетите най-вероятно хващат прах в някой килер, в случай че още не сте ги изхвърлили.
Какво се случва обаче, когато единствено и само на тях все още може да откриете част от любимите си записи на малко известни групи, които ги няма в Интернет? Един от вариантите е да се опитате да прехвърлите записа от аудио касета на компютър, след което да я конвертирате в някой от многобройните дигитални файлови формати. В подобен случай е необходим аудио редактор с различни функции, за нагласяне качеството на звука максимално близко до съвременните стандарти и филтриране на излишния шум. Добър пример за подобна програма от близкото минало за Windows бе небезизвестният CoolEdit, който впоследствие бе закупен от Adobe, и сега е известен като Adobe Audition.
Във времената на финансова криза, вместо да платите обаче приблизително 350 долара е по-удачно да ползвате алтернативен продукт в лицето на свободния софтуер Audacity. Това приложение е мулти платформен дигитален аудио рекордер, който работи под управлението на Microsoft Windows, Mac OS X, GNU/Linux и няколко други операционни системи.
С помощта на Audacity може да се записва аудио на живо, да се редактират Ogg Vorbis, MP3 и WAV файлове, да се смесва музика, да се конвертират аудио касети и множество други възможности. Приложението наистина е като швейцарско ножче за меломаните. Не напразно Audacity стана победител в конкурса за 2007 година на едно от най-големите световни хранилища за софтуер с открит изходен код SourceForge.net в категорията за мултимедия.
Неофициално Audacity е признат за едно от най-добрите приложения за създаване на подкаст емисии. Подкаст е цифров мултимедиен файл, или колекция от подобни файлове, които се разпространяват в Интернет с помощта на RSS онлайн новинарски емисии. Термина, подобно на значението на думата "радио", може да се използва както за самото съдържание, така и за метода за неговото разпространение, известен като подкастинг. Източника или автора на подкаста често се нарича подкастер. Термина води своето начало от нарастването на популярността на MP3 плейърите и по специално iPod на Apple. Думата реално е комбинация от наименованието на марката "iPod" и "broadcast". Идеята накратко цели да спести време на посетителите на множество сайтове. Когато бързате за някъде, вместо да прочетете дадено интервю, или последните новини, може да ги изтеглите като подкаст, да ги запишете на вашият MP3 плейър и да ги слушате по пътя до офиса например. Друго приложение е слушането в реално време на новините от даден сайт, докато разглеждате други страници. В последните години подкастинга се превърна в сериозна тенденция и в мания за някой от най-популярните блог сайтове, поради което и популярността на Audacity нарасна неимоверно. С лесния си за употреба и унифициран интерфейс за всички платформи, на които работи Audacity, може да бъде ползват както от начинаещи, така и от напреднали потребители. Инсталацията на приложението е максимално улеснена, и единственото, от което се нуждаете, за да запишете първия си подкаст е да включите микрофона и да започнете да говорите.
Погледнато от по-техническа гледна точка Audacity може да записва аудио от микрофон или миксер, или да дигитализира записи от аудио касети, грамофонни плочи, или мини дискове. С някой аудио контролери приложението може да записва дори поточно аудио - например някои от песните, достъпни само за слушане от сайтове като MySpace.com. По време на записа може да наблюдавате нивото на шума на аудио сигналите преди процеса на запис, по време на записа, и след неговото приключване.
Освен да записвате и дигитализирате различни аудио данни, Audacity включва възможности за редактиране на направените записи. За целта просто трябва да импортирате желаните файлове в приложението да ги настроите според желанията ви и да ги експортирате в няколко различни формата. Импортирането на файлове поддържа WAV, AIFF, AU, Ogg Vorbis, MP3, и всички формати поддържани от libsndfile библиотеката, които са най-разнообразни. Експортирането съответно е възможно към същите файлови формати и някои други използвайки допълнителни библиотеки. За момента Audacity не включва поддръжка за WMA, AAC или повечето защитени срещу копиране комерсиални файлови формати.
Редактирането на файлове е изключително улеснено дори за начинаещите потребители. След като импортирате дадена песен получавате нейната визуализация чрез спектрограма, с удобен изглед на пиковите моменти и имате опциите за изрязване, копиране, поставяне и изтриване на различни части от записа. Audacity е локализиран на български език, и едва ли ще се затрудните при неговата употреба. С възможността за многократно повтаряне и анулиране на различни операции, може да се върнете на произволно място при всяка една стъпка в процеса на обработване, докато постигнете очакваният резултат. Приложението се справя добре и без да натоварва излишно системата дори при работа със сравнително големи по обем файлове.
С различните ефекти на Audacity може да настройвате различните тонове, без да променяте темпото или да го променяте при нужда и да премахвате различни фонови шумове. Допълнителни звукови ефекти включват настройка на звука посредством неговата компресия, нормализация и увеличаване. Не на последно място може да добавяте ехо, и различни звукови елементи.
В случай че се налага често да се ползва приложението, например ако решите да създавате подкаст емисии за вашия блог, може да се автоматизира голяма част от работата му посредством Nyquist системата за писане на скриптове. Тази система представлява опростен език подобен на Lisp, с възможности за лесна работа с повторяеми задачи.
Като цяло работата с Audacity е наистина доста приятна, а възможностите на приложението са идеална алтернатива дори на някои сравнително евтини аудио редактори. Модулната архитектура на програмата позволява лесно да се разширява с професионални добавки, при което значително се увеличава неговия и без това достатъчно богат функционален обхват. С открито сърце препоръчвам Audacity, както на почитателите на високо качествения свободен софтуер, така и на професионалистите занимаващи се с дигитална обработка на аудио.
вторник, 28 октомври 2008 г.
Windows Azure - операционна система базирана на услуги
На 27 октомври 2008 година, понеделник от Microsoft представиха идеята си за операционна система, базирана на услуги а не на приложения. Това не е новото име на Windows 7 - следващата десктоп операционна система след Vista, а изцяло нова концепция за начина по който ще ползваме информационни и телекомуникационни услуги.Доскоро операционната система се възприемаше единствено като софтуерна връзка към хардуера на персоналните компютри, на базата на която се изпълнява приложния софтуер. Тя трябваше да бъде фундамента върху който безпроблемно и сигурно да работят различните приложения и предлаганите от техните производители функции. С развитието на Интернет технологиите все повече се обезличава нуждата от операционна система за изпълнението на различни задачи. Браузърите заемат все по-централна роля на всеки десктоп като почнем от корпоративните приложения от рода на Oracle BI Answers (от Oracle BI Presentation Services 10g) и стигнем до сложните и динамични AJAX сайтове като NetVibes, и приложения, които домашните потребители ползват. Това до известна степен измества фокуса от водещата роля на операционната система като платформа за ползване на различни приложения и услуги. Независимо дали Ползвате Microsoft Windows, Vista и Silverlight или произволна GNU/Linux дистрибуция, Mozilla Firefox и DHTML/AJAX от значение е удобството и ефикасността на работа на уеб приложенията и разпределените услуги.
В тази насока на Linux фронта са крачка напред с представянето на дистрибуциите gOS и Ulteo. Тяхната цел е да предложат удобна база за употреба на различни офлайн и онлайн базирани продукти и услуги - съчетавайки най-доброто от досегашния модел с последните тенденции в жанра.
Затова Windows Azure не е операционна система в смисъла на който в момента ползваме това понятие. Идеята е да се предостави лесен за употреба виртуален софтуер който да работи на слоеве с различни сървър базирани услуги - като отдалечено изпълнение на програми, автоматично управление на задачи, съхраняване на данни и онлайн разпределянето на тези функции. Windows Azure следва да осигури основната инфраструктура за тези възможности, които ще работят съвместно в мрежа. Специалистите от Редмънт се надяват Azure да помогне на софтуерните инженери да създават и внедряват по-бързо и ефективно сложни приложения от следващо поколение, които да работят в Internet като "облак от данни" и да ползват пълноценно възможностите на мрежата, различни бази данни, персоналните и мобилните компютри, уеб услугите и дори смарт телефоните.
Windows Azure ще може да се ползва от разработчиците като система за програмиране на софтуер използвайки технологиите на Microsoft .NET Framework ASP .NET, и приложенията на Visual Studio. В последствие Windows Azure трябва да се развие като част от Azure Services Platform, която ще съдържа познати компоненти като SQL, .NET, Live, SharePoint и Dynamics CRM услугите.
Въпреки че софтуерния гигант твърди че Azure Services Platform е поредния опит за ангажиране на Microsoft с откритите стандарти и съвместимостта с други програмни езици и платформи, прави впечатление факта че отново е направен опит да се насочи бизнеса към лесните и удобни за употреба приложения на компанията. От друга страна освен приложенията от Visual Studio, Windows Azure поддържа различни стандарти и протоколи като SOAP, REST и XML. Дизайнерите на Windows Azure се надяват скоро да има средства за разработка на услуги и от други приложения и езици за програмиране като Eclipse, Ruby, PHP, и Python.
Допълнителна информация може да се открие на страниците на Microsoft посветени на Azure. Визията им за обединяване на приложения и услуги тук. Представяне на различните слоеве на Azure от чудесните блогове на Ziff-Davis. Информация за софтуерни проектанти на страниците на Microsoft DevNet. За да тествате Azure ви е необходим passport известен и като Windows Live ID.
вторник, 21 октомври 2008 г.
ext4 новата файлова система за GNU/Linux
Новината в /. че Ext4 файловата система е стъпка към следващото поколение файлови системи за GNU/Linux дистрибуции ме заинтересова да науча повече за нея. Това е поредната файлова система предназначена за GNU/Linux дистрибуции, която запазва обратна съвместимост с ext3. Предната версия ext3 от своя страна запазва обратна съвместимост с ext2, въпреки че добавя редица новости, най-важната сред които е поддръжката на журнал. Обратната съвместимост е от особено значение за всички желаещи да ползват стандартизиран софтуер, така че следващите версии на даден продукт да могат да ползват данните от предния. При файловите системи това е от още по-голямо значение поради факта, че именно на тях се съхраняват данните, които обработваме с компютъра, т.е. най-ценната ни информация - нашето знание.Всеки който е имал проблеми със загуба на данни, най вероятно ще разбере какво имам предвид. В Linux ядрото има поддръжка за доста файлови системи, някои от които са мрежови, за различни блокови устройства, за други операционни системи, но съществуват и няколко които са основни и служат за създаване на файловата структура, и разполагане на потребителските данни по твърдия диск. В момента тази категория включва ext2, ext3, ReiserFS, XFS, JFS, а скоро и ext4.
Ext4 е четвърто поколение файлова система написана специално за употреба от Linux и това означава че ще заеме подобаващо своето място, преди да се наложи да преминем изцяло към система със структура наподобяваща база от данни. Възможностите на Ext4 могат да се открият на страниците на Fedora. Ръководство за мигриране към новата файлова система има на страниците на IBM.
За момента основното предимство на ext4 e увеличения брой на под директории и размера на файловете, които системата поддържа. В някои от тестовете тя показва и по-добра производителност от ext3, но все още изостава в някои отношения от ReiserFS.
Всички обаче смятат че бъдещето принадлежи на Btrfs (B-tree FS, известна и като "Butter FS"), която е предложена от Oracle още през миналата година на Linux общността като свободен проект и по която също се работи усилено.
понеделник, 20 октомври 2008 г.
Световната финансова криза като шанс за свободния софтуер и Linux в частност
Напоследък отвсякъде и постоянно сме заливани с неприятни финансови новини. Оборотите на борсите падат, както и техните индекси - света е попаднал в тежка финансова криза, може би най-сериозната за 21 век. Никой не знае как ще се развие ситуацията и какви ще са последиците в крайна сметка, но едно е ясно със сигурност стойността на парите ще се възприема по различен начин.По-зрелите компютърни специалисти все още помнят истинския измерител на бързината на даден процесор, а именно броя операции които могат да се изчислят за секунда, измерени в Hz, MHz, GHz. В последствие с достигането на определен таван на тази производителност от AMD започнаха да слагат плюсче след знака на процесора, което било равно на производителността на Intel-ски чип. Така например AMD Sempron работещ реално на 1799 MHz се води за равен на работещ на 3200+ MHz процесор на Intel. Допълнително се развиха мулти ядрените процесори, използването на нови технологии при тяхното проектиране, 64 битови чипове и други. Чистата скорост в MHz или GHz вече не беше от основно значение.
Подобно нещо предстои да се случи и с парите. Това че имате 100 долара, вече няма да означава че с тях ще може да си купите това, което до скоро сте могли без да се замислите. С други думи стойността на парите е много вероятно да се измерва и по други критерии освен по номинал. Те ще станат по-скъпи отколкото са сега.
Какви са последствията? Наплашени от кризата, хората ще спрат да харчат като луди средства за глупости и самостоятелно ще почнат да се ограничават във финансово отношение. Налагането на лични лимити в разходите ще бъде добре дошло за увеличаване на знанията. Всеки ще търси начин да намали своите разходи, за да увеличи своето благосъстояние с използването на хитри - "сиромашки" методи. Това определено ще провокира интерес към знанието и използването на доскоро "ненужни" според някои средства и технологии.
Например сега е големият шанс за по-дълбокото навлизане на свободен софтуер и софтуер с открит изходен код в света на бизнеса, и в домовете на много хора по целия свят. Едва ли цените на лицензиите за различни софтуерни продукти ще спаднат значително заради кризата. Следователно много компании ще се преориентират към използването на алтернативни продукти. Именно безплатната употреба на различни Unix базирани операционни системи като GNU/Linux дистрибуциите и *BSD версиите, и софтуера към тях, могат да наклонят везната в посока на по-широкото им разпространение. Това че са безплатни разбира се съвсем не означава че тяхната функционалност е по-малка в сравнение с комерсиалните им опоненти. Защо да се плаща за скъпи, ограничаващи потребителите лицензии да ползват катедрални продукти, като могат да се вложат време (до отминаване на кризата) и знания (които във времето увеличават своята себестойност) така че служителите да се научат да ползват, а защо не и да развиват свободен софтуер?
Решения за които всеки сериозен мениджър трябва да се замисли.
Етикети:
bsd,
floss,
gnu/linux,
open-source,
unix
Абонамент за:
Публикации (Atom)

