Показват се публикациите с етикет unix. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет unix. Показване на всички публикации

вторник, 18 януари 2011 г.

putty за Android = ConnectBot

ConnectBot е SSH клиент за Android платформата. Работи както на смартфони така и на таблети. С него не само че може да се връзвате и да управлявате сървъри посредством криптирана връзка, но също така и да копирате файлове към устройствата си, или да пренасочвате портове ;)
Много полезна програмка с изключение на факта, че не мога да завъртя екрана в режим пейзаж :(((

събота, 15 януари 2011 г.

Инсталиране на Oracle VirtualBox 4.0.0-69151 на Slackware 13.1 и current

VirtualBox се инсталира успешно на Slackware 13.1, от архивния файл за други дистрибуции разпространяван от сайта на Oracle. След като настроих параметрите за виртуалната си машина обаче възникнаха и първите проблеми (примерна настройка за конзола под GNU/Linux може да откриете тук).

Стартирането на машината с VBoxHeadless --startvm ab водеше до следното:
Oracle VM VirtualBox Headless Interface 4.0.0
(C) 2008-2010 Oracle Corporation
All rights reserved.
и нищо не се случваше... Разследване на случая с помощта на strace не помогна много за диагностика на проблема. След ровене в Интернет стигнах до два възможни проблема. Първият е ползване на различна версия на ядрото от сорс кода, който имате инсталиран на Slackware машината. Това се случва поради факта че VirtualBox компилира собствени драйвери за ядрото с помощта на които работи. Това се оправя по следния начин - просто трябва да компилирате ядро от актуалния код или да инсталирате еднакви пакети. Например тези:
kernel-generic-smp-2.6.35.7_smp-i686-1.txz
kernel-modules-smp-2.6.35.7_smp-i686-1.txz
kernel-firmware-2.6.35.7-noarch-1.txz

След това проверете дали драйверите на виртуалната машина на Oracle ще работят с вашето ядро.

modprobe vboxdrv

това ще зареди драйвера за виртуалната машина. В случай че даде грешка трябва да прекомпилирате наново драйверите за VBox:

/etc/rc.d/rc.vboxdrv setup

В случай че това помогне честито, вече може да ползвате виртуалната си машина.
/etc/rc.d/rc.vboxdrv start

Ако въпреки това не тръгва може би се нуждаете от допълнителни разширения. Те се изтеглят от тук:

wget http://download.virtualbox.org/virtualbox/4.0.0/Oracle_VM_VirtualBox_Extension_Pack-4.0.0-69151.vbox-extpack

Инсталацията им става по следния начин:

VBoxManage extpack install Oracle_VM_VirtualBox_Extension_Pack-4.0.0-69151.vbox-extpack

Ако сте инсталирали Oracle VirtualBox като root, то и разширенията трябва да ги инсталирате като суперпотребител. Иначе може да стартирате виртуални машини с всеки потребител на вашата система добавен vboxusers групата. За повече инфо можете да разгледате и тук.

понеделник, 14 юни 2010 г.

Инсталиране на tinyproxy

Необходимостта да създам сигурна среда за браузване ме накара да потърся повече информация по темата за виртуалните тунели. Идеята ми беше да пусна прокси сървър на домашната машина, към която да се връзвам чрез пренасочване на портовете и да браузвам онлайн от нейната мрежа.
След известно търсене онлайн и тестване на няколко програми реших да ползвам tinyproxy за прокси сървър. Програмата е малък и бърз HTTP proxy daemon за POSIX операционни системи. Инсталацията би следвала да е стандартната описана в README файла, ./configure, make, make install.
За съжаление обаче като стартирах приложението, нищо не тръгна. Във /var/log/messages нямаше съобщение за грешки и процеса трябваше да работи, но такъв липсваше. Това което трябва да се направи за да тръгне приложението е да му се създадат директориите за log файлове и pid на процеса.
При мен това бяха /usr/local/var/log/tinyproxy и /usr/local/var/run/tinyproxy. След създаването им трябва да се сменят правата с тези, с които стартирате сървъра - например nobody.nogroup.
В конфигурацията пускам сървъра да работи на различен от порта по подразбиране и да слуша на локалния интерфейс (Allow 127.0.0.1). Тези настройки се намират в tinyproxy.conf файла. Добра идея е да се включи и следния код в LogRotate, за да не стават големи файловете:
# Rotate /usr/local/var/log/tinyproxy:
/usr/local/var/log/tinyproxy/tinyproxy.log {
weekly
create 0664 nobody nogroup
rotate 9
}

По този начин имате бързо решение за прокси, към което може да се връзвате. Използването на виртуални тунели с putty или ssh повишава защитата на вашата мрежа. Повече за браузване без да оставяте следи прочетете тук.

четвъртък, 10 юни 2010 г.

Как да ползваме ext2 или ext3 дял под Windows

За разлика от операционните системи с открит изходен код потребителите на Windows срещат известни трудности с ползване на алтернативни файлови системи. Едно хубаво ръководство на английски как да ползвате ext2 или ext3 дял под Windows може да откриете тук. За целта се ползва този драйвер. Друго решение са програми като Paragon ExtBrowser или DiskInternals Linux Reader.
Друг вариант който лично аз предпочитам, когато ми се налага е Total Commander с добавка за ext2/ext3 и ReiserFS файловата система.

вторник, 12 май 2009 г.

Duke Nukem Forever - сагата продължава

Някой спомня ли си Duke Nukem 3D? Една от любимите ми компютърни игри от моето детство. Чистокръвен адреналинов екшън с рус мачо, силиконови мацки и хиляди извънземни за избиване размазани на малко на брой (според сегашните изисквания) пиксели, каращ ме да прекарвам часове наред избивайки извънземни и приятели в мрежа, далеч преди Counter-Strike да стане масова мания.
Въпреки, че това бе една изключително успешна във всяко едно отношение игра, нейно истинско продължение, така и не се появи. Има хиляди портове, няколко добавки и разширения, фенски модове, но реална втора версия все още няма. Съществуват обаче и слухове, надежди и мечти. Duke Nukem Forever е планираното име на това, което трябваше да бъде Duke Nukem 2, още през 98. Тази игра се разработва над 12 години и смени енджини, концепции и идеи, при условие, че си остава недовършена. От време на време се появява по някое видео от дизайнерите по проекта, даващо визуална представа какво да очакваме от заглавието, когато/ако то се появи.
В една от последните статии по темата в мрежата EuroGamer се твърди, че първоначалния план за играта е била именно такъв - да бъде разработвана вечно, а издателите и през това време да печелят от допълнителни дейности. Пиша всичкото това, заради последното видео, което се появи по темата за Duke Nukem Forever и за което има съмнения дали е истинско или не.




Почитателите на мръсния хумор и насилието в игрите могат да се потопят в носталгия с някой от портовете на оригинала. Които са достъпни благодарение на пускането на изходния код на играта, като свободен софтуер.


четвъртък, 4 декември 2008 г.

Безплатна обработка на аудио файлове с Audacity

След съветите за бързо създаване на mp3 миксове идва ред на по-сложната обработка на различни аудио файлове.
Най-вероятно някои хора все още таят добри спомени за времената на аудио касетите. Тогава когато пиратството не можеше да се преследва. Когато за да притежавате компактдиск на любимия си изпълнител, трябваше да го поръчате по приятели от чужбина. Е, това време вече отмина и в момента най-разнообразни дискове, са иззели функцията на приносител на информация, докато аудио касетите най-вероятно хващат прах в някой килер, в случай че още не сте ги изхвърлили.
Какво се случва обаче, когато единствено и само на тях все още може да откриете част от любимите си записи на малко известни групи, които ги няма в Интернет? Един от вариантите е да се опитате да прехвърлите записа от аудио касета на компютър, след което да я конвертирате в някой от многобройните дигитални файлови формати. В подобен случай е необходим аудио редактор с различни функции, за нагласяне качеството на звука максимално близко до съвременните стандарти и филтриране на излишния шум. Добър пример за подобна програма от близкото минало за Windows бе небезизвестният CoolEdit, който впоследствие бе закупен от Adobe, и сега е известен като Adobe Audition.
Във времената на финансова криза, вместо да платите обаче приблизително 350 долара е по-удачно да ползвате алтернативен продукт в лицето на свободния софтуер Audacity. Това приложение е мулти платформен дигитален аудио рекордер, който работи под управлението на Microsoft Windows, Mac OS X, GNU/Linux и няколко други операционни системи.
С помощта на Audacity може да се записва аудио на живо, да се редактират Ogg Vorbis, MP3 и WAV файлове, да се смесва музика, да се конвертират аудио касети и множество други възможности. Приложението наистина е като швейцарско ножче за меломаните. Не напразно Audacity стана победител в конкурса за 2007 година на едно от най-големите световни хранилища за софтуер с открит изходен код SourceForge.net в категорията за мултимедия.
Неофициално Audacity е признат за едно от най-добрите приложения за създаване на подкаст емисии. Подкаст е цифров мултимедиен файл, или колекция от подобни файлове, които се разпространяват в Интернет с помощта на RSS онлайн новинарски емисии. Термина, подобно на значението на думата "радио", може да се използва както за самото съдържание, така и за метода за неговото разпространение, известен като подкастинг. Източника или автора на подкаста често се нарича подкастер. Термина води своето начало от нарастването на популярността на MP3 плейърите и по специално iPod на Apple. Думата реално е комбинация от наименованието на марката "iPod" и "broadcast". Идеята накратко цели да спести време на посетителите на множество сайтове. Когато бързате за някъде, вместо да прочетете дадено интервю, или последните новини, може да ги изтеглите като подкаст, да ги запишете на вашият MP3 плейър и да ги слушате по пътя до офиса например. Друго приложение е слушането в реално време на новините от даден сайт, докато разглеждате други страници. В последните години подкастинга се превърна в сериозна тенденция и в мания за някой от най-популярните блог сайтове, поради което и популярността на Audacity нарасна неимоверно. С лесния си за употреба и унифициран интерфейс за всички платформи, на които работи Audacity, може да бъде ползват както от начинаещи, така и от напреднали потребители. Инсталацията на приложението е максимално улеснена, и единственото, от което се нуждаете, за да запишете първия си подкаст е да включите микрофона и да започнете да говорите.
Погледнато от по-техническа гледна точка Audacity може да записва аудио от микрофон или миксер, или да дигитализира записи от аудио касети, грамофонни плочи, или мини дискове. С някой аудио контролери приложението може да записва дори поточно аудио - например някои от песните, достъпни само за слушане от сайтове като MySpace.com. По време на записа може да наблюдавате нивото на шума на аудио сигналите преди процеса на запис, по време на записа, и след неговото приключване.
Освен да записвате и дигитализирате различни аудио данни, Audacity включва възможности за редактиране на направените записи. За целта просто трябва да импортирате желаните файлове в приложението да ги настроите според желанията ви и да ги експортирате в няколко различни формата. Импортирането на файлове поддържа WAV, AIFF, AU, Ogg Vorbis, MP3, и всички формати поддържани от libsndfile библиотеката, които са най-разнообразни. Експортирането съответно е възможно към същите файлови формати и някои други използвайки допълнителни библиотеки. За момента Audacity не включва поддръжка за WMA, AAC или повечето защитени срещу копиране комерсиални файлови формати.
Редактирането на файлове е изключително улеснено дори за начинаещите потребители. След като импортирате дадена песен получавате нейната визуализация чрез спектрограма, с удобен изглед на пиковите моменти и имате опциите за изрязване, копиране, поставяне и изтриване на различни части от записа. Audacity е локализиран на български език, и едва ли ще се затрудните при неговата употреба. С възможността за многократно повтаряне и анулиране на различни операции, може да се върнете на произволно място при всяка една стъпка в процеса на обработване, докато постигнете очакваният резултат. Приложението се справя добре и без да натоварва излишно системата дори при работа със сравнително големи по обем файлове.
С различните ефекти на Audacity може да настройвате различните тонове, без да променяте темпото или да го променяте при нужда и да премахвате различни фонови шумове. Допълнителни звукови ефекти включват настройка на звука посредством неговата компресия, нормализация и увеличаване. Не на последно място може да добавяте ехо, и различни звукови елементи.
В случай че се налага често да се ползва приложението, например ако решите да създавате подкаст емисии за вашия блог, може да се автоматизира голяма част от работата му посредством Nyquist системата за писане на скриптове. Тази система представлява опростен език подобен на Lisp, с възможности за лесна работа с повторяеми задачи.
Като цяло работата с Audacity е наистина доста приятна, а възможностите на приложението са идеална алтернатива дори на някои сравнително евтини аудио редактори. Модулната архитектура на програмата позволява лесно да се разширява с професионални добавки, при което значително се увеличава неговия и без това достатъчно богат функционален обхват. С открито сърце препоръчвам Audacity, както на почитателите на високо качествения свободен софтуер, така и на професионалистите занимаващи се с дигитална обработка на аудио.

вторник, 21 октомври 2008 г.

ext4 новата файлова система за GNU/Linux

Новината в /. че Ext4 файловата система е стъпка към следващото поколение файлови системи за GNU/Linux дистрибуции ме заинтересова да науча повече за нея. Това е поредната файлова система предназначена за GNU/Linux дистрибуции, която запазва обратна съвместимост с ext3. Предната версия ext3 от своя страна запазва обратна съвместимост с ext2, въпреки че добавя редица новости, най-важната сред които е поддръжката на журнал. Обратната съвместимост е от особено значение за всички желаещи да ползват стандартизиран софтуер, така че следващите версии на даден продукт да могат да ползват данните от предния. При файловите системи това е от още по-голямо значение поради факта, че именно на тях се съхраняват данните, които обработваме с компютъра, т.е. най-ценната ни информация - нашето знание.
Всеки който е имал проблеми със загуба на данни, най вероятно ще разбере какво имам предвид. В Linux ядрото има поддръжка за доста файлови системи, някои от които са мрежови, за различни блокови устройства, за други операционни системи, но съществуват и няколко които са основни и служат за създаване на файловата структура, и разполагане на потребителските данни по твърдия диск. В момента тази категория включва ext2, ext3, ReiserFS, XFS, JFS, а скоро и ext4.
Ext4 е четвърто поколение файлова система написана специално за употреба от Linux и това означава че ще заеме подобаващо своето място, преди да се наложи да преминем изцяло към система със структура наподобяваща база от данни. Възможностите на Ext4 могат да се открият на страниците на Fedora. Ръководство за мигриране към новата файлова система има на страниците на IBM.
За момента основното предимство на ext4 e увеличения брой на под директории и размера на файловете, които системата поддържа. В някои от тестовете тя показва и по-добра производителност от ext3, но все още изостава в някои отношения от ReiserFS.
Всички обаче смятат че бъдещето принадлежи на Btrfs (B-tree FS, известна и като "Butter FS"), която е предложена от Oracle още през миналата година на Linux общността като свободен проект и по която също се работи усилено.

понеделник, 20 октомври 2008 г.

Световната финансова криза като шанс за свободния софтуер и Linux в частност

Напоследък отвсякъде и постоянно сме заливани с неприятни финансови новини. Оборотите на борсите падат, както и техните индекси - света е попаднал в тежка финансова криза, може би най-сериозната за 21 век. Никой не знае как ще се развие ситуацията и какви ще са последиците в крайна сметка, но едно е ясно със сигурност стойността на парите ще се възприема по различен начин.
По-зрелите компютърни специалисти все още помнят истинския измерител на бързината на даден процесор, а именно броя операции които могат да се изчислят за секунда, измерени в Hz, MHz, GHz. В последствие с достигането на определен таван на тази производителност от AMD започнаха да слагат плюсче след знака на процесора, което било равно на производителността на Intel-ски чип. Така например AMD Sempron работещ реално на 1799 MHz се води за равен на работещ на 3200+ MHz процесор на Intel. Допълнително се развиха мулти ядрените процесори, използването на нови технологии при тяхното проектиране, 64 битови чипове и други. Чистата скорост в MHz или GHz вече не беше от основно значение.
Подобно нещо предстои да се случи и с парите. Това че имате 100 долара, вече няма да означава че с тях ще може да си купите това, което до скоро сте могли без да се замислите. С други думи стойността на парите е много вероятно да се измерва и по други критерии освен по номинал. Те ще станат по-скъпи отколкото са сега.
Какви са последствията? Наплашени от кризата, хората ще спрат да харчат като луди средства за глупости и самостоятелно ще почнат да се ограничават във финансово отношение. Налагането на лични лимити в разходите ще бъде добре дошло за увеличаване на знанията. Всеки ще търси начин да намали своите разходи, за да увеличи своето благосъстояние с използването на хитри - "сиромашки" методи. Това определено ще провокира интерес към знанието и използването на доскоро "ненужни" според някои средства и технологии.
Например сега е големият шанс за по-дълбокото навлизане на свободен софтуер и софтуер с открит изходен код в света на бизнеса, и в домовете на много хора по целия свят. Едва ли цените на лицензиите за различни софтуерни продукти ще спаднат значително заради кризата. Следователно много компании ще се преориентират към използването на алтернативни продукти. Именно безплатната употреба на различни Unix базирани операционни системи като GNU/Linux дистрибуциите и *BSD версиите, и софтуера към тях, могат да наклонят везната в посока на по-широкото им разпространение. Това че са безплатни разбира се съвсем не означава че тяхната функционалност е по-малка в сравнение с комерсиалните им опоненти. Защо да се плаща за скъпи, ограничаващи потребителите лицензии да ползват катедрални продукти, като могат да се вложат време (до отминаване на кризата) и знания (които във времето увеличават своята себестойност) така че служителите да се научат да ползват, а защо не и да развиват свободен софтуер?
Решения за които всеки сериозен мениджър трябва да се замисли.