неделя, 30 март 2008 г.

Драма или Богословия?

Какво бихте казали за човек, който е отгледал детето си само с хляб и вода и три години е ровил по кофите, за да се храни и в същото време да помага на останалите нуждаещи се?
Може би че е луд, негов си проблем и т.н.?
Да вероятно повечето от вас ще са прави и както се пее в една от любимите ми напоследък песни "вече и пред просяк не спираш" всички сме станали някак си автоматично имунизирани срещу чуждото нещастие. И да това е напълно нормално човешко поведение, разбира се докато не ни се случи и на самите нас.
Не мога да преценя дали госпожа Снежана Митова е добра за себе си, но определено е пример.
Пример за едно общество, което все по-малко се интересува от чуждото мнение. Сякаш сме станали дотолкова оплетени от битови интриги, че вече не виждаме по-далеч от носа си. И именно тогава идва времето на истинските светци, които с малкото което правят (да едва ли наистина ще променят нещо фундаментално), успяват да извършат едно истинско, реално осезаемо чудо.
В случай че ви е станало интересно, запознайте се с историята на госпожа Снежана Митова - един наистина достоен българин.

Няма коментари: