петък, 25 април 2008 г.

Защо искам да уча в чужбина?

Във вестник Капитал се появи много силен аналитичен материал за причините на младите българи да учат в чужбина. Освен изложеното в статията за всеки отделен човек съществуват и различни личности мотиви, които съответно индивидуализират желанието да се учи в чужбина.
За мен лично това е следващата стъпка към придобиване на знания, опит и контакти в международна атмосфера. Не смея да твърдя, че образованието в България е лошо, некачествено или не струва. Просто човек не може да се чувства пълноценен, ако няма възможността да опознае възможностите за получаване на знания в една чужда за него културна среда и обстановка. Независимо дали ще посети различна от родната му държава, за да изкара езиков курс, да се запознае с нейните нрави и обичаи или ще изкара над 10 годишна докторска програма в системата за висше образование на чужда страна, придобитият опит само ще позволи не само да разшири личния си мироглед, но и да развие по-добра реална представа за събитията като цяло.
По време на Възраждането именно българите, които са учили в чужбина и са приели част от най-съвременните познания на тогавашната цивилизация са станали носители на българското и водещото звено в културно-икономическия прогрес при възкръсването на страната ни като самостоятелна административна единица.
А днес възможностите са още по-богати, отколкото преди. Стига да имаш желание да учиш езици, можеш да продължиш своето образование не само в Европа и САЩ, но защо не и в страните от Латинска Америка, Русия, Арабските държави или дори Индия и Япония. Това дава шанс не само за по-успешна реализация в живота от кариерна гледна точка, но и е отлична предпоставка за разчупване на начина на мислене проявяващ се в по-добро себе изразяване на личността.

Няма коментари: